Много често в бързината да се разведат съпрузите подписват „бланкетни” споразумения за общото си имущество без да се договорят конкретно за правата си в имотите – само и само да приключат процедурата по бракоразводния процес възможно най-скоро и най-евтино.
Само че после това бързане обикновено коства много. И струва скъпо...
Напълно възможно е, след като съдът вече е прекратил брака и е одобрил споразумението, с което сте се споразумели кой да ползва семейното жилище, но сте оставили имуществото си като съсобствено, в един прекрасен ден да получите искова молба и да разберете, че бившият (или бившата) се кани да ви остави „без нищо”.
Това се случва най-често, когато двойките решат да си спестят „излишните” тежки имуществени разправии преди развода, за да могат да го приключат по-бързо. Практиката обаче показва, че оставят ли се споровете за подялба на имуществото за след развода, те неминуемо протичат по-тежко и "по-кърваво" за страните, водят до тежък разрив в отношенията между бившите съпрузи и в крайна сметка рефлектират върху децата.
Всъщност въпросът е може ли след развод по взаимно съгласие, при който бившите съпрузи са се споразумели, че придобитото по време на брака жилище си остава съсобствено, впоследствие да водят дела за него и да спорят какъв е обемът от права /делът/ в имота за всеки един от тях? И отговорът е: да, може.
Задължителната съдебна практика на ВКС е категорична, че ако в споразумението не са договорени квотите в оставащото съсобствено имуществото на бившите съпрузи, то впоследствие този въпрос може да бъде поставян за разглеждане в отделен исков процес, с който да се установява по-голям дял на единия съпруг (например чрез частична трансформация на лично имущество).
Само че после това бързане обикновено коства много. И струва скъпо...
Напълно възможно е, след като съдът вече е прекратил брака и е одобрил споразумението, с което сте се споразумели кой да ползва семейното жилище, но сте оставили имуществото си като съсобствено, в един прекрасен ден да получите искова молба и да разберете, че бившият (или бившата) се кани да ви остави „без нищо”.
Това се случва най-често, когато двойките решат да си спестят „излишните” тежки имуществени разправии преди развода, за да могат да го приключат по-бързо. Практиката обаче показва, че оставят ли се споровете за подялба на имуществото за след развода, те неминуемо протичат по-тежко и "по-кърваво" за страните, водят до тежък разрив в отношенията между бившите съпрузи и в крайна сметка рефлектират върху децата.
Всъщност въпросът е може ли след развод по взаимно съгласие, при който бившите съпрузи са се споразумели, че придобитото по време на брака жилище си остава съсобствено, впоследствие да водят дела за него и да спорят какъв е обемът от права /делът/ в имота за всеки един от тях? И отговорът е: да, може.
Задължителната съдебна практика на ВКС е категорична, че ако в споразумението не са договорени квотите в оставащото съсобствено имуществото на бившите съпрузи, то впоследствие този въпрос може да бъде поставян за разглеждане в отделен исков процес, с който да се установява по-голям дял на единия съпруг (например чрез частична трансформация на лично имущество).
Съгласно чл. 51, ал. 1 СК, при развод по взаимно съгласие съпрузите представят споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Те могат, но не са длъжни, да се споразумеят и за други последици на развода. Съгласно чл. 49, ал. 4 СК, при развода по исков ред, съпрузите могат да изложат пред съда споразумение относно всички или някои от последиците на развода.
Уреждането на имуществените отношения на съпрузите е факултативен, а не задължителен елемент на споразумението. То няма за цел да уреди изчерпателно всички последици от развода, а само някои от тях. При това законодателно разрешение съпрузите могат да не включат в споразумението клаузи относно имуществените си отношения,но ако ги включат, в тази част споразумението е с характер на спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, а в зависимост от изразената от съпрузите воля може да породи и вещно-транслативен ефект от момента на влизане в сила на решението за развод.
Идеята на законодатея е страните сами, по договорен път, да уредят всички последици от развода - включително имуществените отношения. Съдът има задължението да провери, дали споразумението на съпрузите урежда всички предвидени в закона въпроси и следи за интересите на децата.
Уреждането на имуществените отношения на съпрузите е факултативен, а не задължителен елемент на споразумението. То няма за цел да уреди изчерпателно всички последици от развода, а само някои от тях. При това законодателно разрешение съпрузите могат да не включат в споразумението клаузи относно имуществените си отношения,но ако ги включат, в тази част споразумението е с характер на спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, а в зависимост от изразената от съпрузите воля може да породи и вещно-транслативен ефект от момента на влизане в сила на решението за развод.
Идеята на законодатея е страните сами, по договорен път, да уредят всички последици от развода - включително имуществените отношения. Съдът има задължението да провери, дали споразумението на съпрузите урежда всички предвидени в закона въпроси и следи за интересите на децата.
В частта относно имуществените отношения между съпрузите споразумението е насочено към доброволно уреждане на имуществените последици от развода с цел да се избегнат възможни бъдещи спорове по повод собствеността върху придобитото през време на брака имущество и отнасянето им за разрешаване по съдебен ред. В рамките на свободата на договаряне (чл. 9 ЗЗД) съпрузите имат правото да уредят материално-правните последици от прекратяване на брака поради развод във връзка с придобитите в режим на съпружеска имуществена общност вещи и права върху вещи. Законът им позволява със споразумението да уговорят нещо различно от следващото се по закон съотношение на квотите в съсобствеността, която разводът трансформира от бездялова в обикновена и не ги задължава да се придържат към правилата на Семейния кодекс за определяне на по-голям дял на някой от тях.
Със споразумението те могат да уговорят прекратяване на съсобствеността върху всички или върху някои имущества, като ги разпределят помежду си, или да запазят съсобствеността, като могат да се съобразят или да се отклонят от правилото за равенство на дяловете, отчитайки личния принос на всеки от тях, вложените лични средства в придобиването им, както и други обстоятелства. Възможно е определянето на по-голям дял на единия от съпрузите, макар приносът му за придобиване на имуществото да не надхвърля значително приноса на другия съпруг или вложените от него лични средства в придобиването на отделна вещ да са незначителни, както и обратно –да се уговори равенство на дяловете, макар да са налице основания по смисъла на СК за определяне на по-голям дял на единия от тях. В тези случаи доколкото съдържа взаимни отстъпки, споразумението е с характер на договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД и поражда вещно-прехвърлително действие от момента на влизане в сила на решението за развод (т. 8 от ППлВС No 5/ 15.03.1978 г.).
Съдът няма задължението да провери дали съгласуваното волеизявление на съпрузите включва взаимни отстъпки и дали интересите им са добре защитени. Мотивите, поради които страните са уредили по един или друг начин имуществените си отношения за след развода, не подлежат на проверка от съда. Съдът не може да откаже да утвърди споразумението и поради това, че в частта за имуществените последици от развода то не отговаря на действителното правно положение или накърнява интересите на единия съпруг, нито да го измени или да го замести със свои разпореждания.
Когато в споразумението съпрузите са изразили воля какви са квотите им в съсобствеността, предвиденото в чл. 9 и чл. 20а ЗЗД и законовата възможност за вещно-транслативен ефект на споразумението с решението за развод, изключват в следващ исков процес да се установи пълна трансформация на лично имущество или различни квоти.
Когато квотите на бившите съпрузи не са посочени, споразумението не възпрепятства възможността в следващ исков процес да бъде разгледан въпросът за различните (неравни) дялове в съсобствеността. Но при наличие на признание, обективирано в споразумението, че и двамата съпрузи притежават дял в това имущество, няма как то да бъде изцяло "трансформирано" в лична собственост на единия от тях. За другия съпруг винаги ще остане някакъв дял, спорът ще е за това колко голям следва да бъде той.
Когато в споразумението съпрузите са изразили воля какви са квотите им в съсобствеността, предвиденото в чл. 9 и чл. 20а ЗЗД и законовата възможност за вещно-транслативен ефект на споразумението с решението за развод, изключват в следващ исков процес да се установи пълна трансформация на лично имущество или различни квоти.
Когато квотите на бившите съпрузи не са посочени, споразумението не възпрепятства възможността в следващ исков процес да бъде разгледан въпросът за различните (неравни) дялове в съсобствеността. Но при наличие на признание, обективирано в споразумението, че и двамата съпрузи притежават дял в това имущество, няма как то да бъде изцяло "трансформирано" в лична собственост на единия от тях. За другия съпруг винаги ще остане някакъв дял, спорът ще е за това колко голям следва да бъде той.
Няма коментари:
Публикуване на коментар