Завещанието е един добър и използван от години начин за "разпределяне" на имущество между бъдещите наследници. То може да се превърне и в някакъв вид "морална оценка" за тях, стига обаче да се знаят и спазват няколко основни правила.
Завещанието е форма за разпореждане с имущество, която може да бъде използвана от всеки - стига да е навършил 18 г., да е способен да действа разумно и да не е поставен под пълно запрещение поради слабоумие.
Предмет на завещанието може да бъде цялото имущество или определена част от него. Важното е, че то произвежда действие едва след смъртта на собственика на това имущество. А дотогава може по всяко време да бъде изменено или оттеглено. Последваща продажба на вещта от собственика й също практически обезсилва направеното завещание.
Законът за наследството е предвидил две форми на завещанието - нотариална и саморъчно. Всъщност най-важното за всяко завещание е формата - за да бъде то действително. Ако тя не бъде спазена, завещанието ще е нищожно. Затова е добре преди да пристъпите към съставянето му все пак да поискате една бърза консултация с юрист.
Къде са уловките: на първо място завещателят трябва да е собственик на вещта, с която се разпорежда - в противен случай заветът му ще е недействителен. Не може съсобственик в една нива да я завещае цялата на внука си, например - завещанието ще е действително само за тази част от нивата, която е негова собственост.
Вторият важен момент: дали може да се завещава само на наследниците? Не, завещателят сам избира на кого да остави имуществото си след своята смърт - това може да е както физическо, така и юридическо лице.
Третият обичаен въпрос е за "запазената част" на част от наследниците - деца, родители, съпруг. В практиката много често се случва завещателите да се разпореждат с цялото си имущество приживе, заобикаляйки нормите в закона, които пазят интереса на кръга наследници със запазена част. Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява запазената им част от наследството. Ако бъде направено такова разпореждане, това може да доведе до съдебни искове, с които да се иска възстановяване на тази запазена част.
И още нещо важно: Наследникът по закон или по завещание има право да получи завета, който му е направен, дори и когато се откаже от наследството. Завет - това е също форма на разпореждане, но с конкретна част от наследството.
Какво представлява саморъчното завещание?
То трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател и трябва да съдържа датата, когато е съставено и подпис.
Законът не изисква сморъчното завещание да се съставя пред свидетели, нито те да го подписват - такава форма е съществувала преди 1944 година. Заради множеството измами с фалшиви саморъчни завещания обаче сега се обмисля възстановяването й.
Саморъчното завещание може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик - срещу съответната такса. Съставя се протокол за предаването му, който се завежда в специален регистър. Ако завещателят реши да си поиска обратно завещанието от нотариуса - той може да го направи по всяко време, но само лично.
Няма обаче никаква пречка завещателят сам да съхранява документа, напълно допустимо е да го предаде за съхранение и на трето лице - на човек, комуто има доверие, без значение дали той е роднина, приятел, колега или друг. Този, който приеме да съхранява документа, има задължението да иска обявяването му от нотариус веднага след като узнае за смъртта на завещателя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар