Брачен договор


Брачен договор - защо и как?

Съпрузите могат да уредят своите имуществени отношения чрез сключване на брачен договор (чл. 37 от Семейния кодекс).
За неуредените с брачния договор имуществени отношения се прилага законовият режим на общност (чл. 38 ал.4 от СК) - т.е. прилагат се правилата за познатата ни форма на обща семейна собственост върху имуществото, придобито по време на брака.

Защо тази, все още не твърде популярна в България възможност, ще става все по-важна?
На първо място, заради така наречените "международни бракове" - в този договор може да се уредят правилата, по които ще се разглеждат споровете между съпрузите при евентуален развод. А това е твърде важно, защото различните държави различни права за вече бившите съпрузи.

Какви са най-честите аргументи "против" брачния договор?

На първо място трябва да се знае, че брачният договор може да се сключи практически по всяко време - не само преди сватбата, но и по време на брака. Казвам това, защото най-честият аргумент против сключването му е, че той би помрачил романтиката и щастието на двойката в сватбения ден.

Другият масово срещан аргумент против брачния договор е, че не е нормално да мислиш за развод още преди да си сключил брака си. Което е абсолютно вярно. Но с брачния договор може да се уреждат имуществените отношения между съпрузите не само в случай на развод, а и правата и задълженията им по време на брака.
Освен това няма пречка в договора да се запише и че придобитото по време на брака имущество е общо за съпрузите - така, както би било, ако няма такъв договор. Но пък да се уредят други права и задължения, произтичащи от брачното правоотношение: например издръжките.

Какво не може да се уговори в брачния договор?

Договорът по същество съдържа уговорки само и единствено относно имуществените отношения между съпрузите: относно имоти, коли, банкови сметки,  задължения по кредити, задължения по всекидневните разходи, издръжка и други. Той не включва споразумения относно родителските права или местоживеенето на децата, например.
Това, което не може да се направи с брачния договор, е да се преуреди статутът на имущество отпреди брака и то да бъде вписано като общо за съпрузите. И още нещо: не могат да се правят уговорки в случай на смърт - брачният договор не е завещание.

Как се сключва такъв договор?

Брачният договор трябва да бъде съставен писмено и трябва да бъде сключен лично от страните. Задължително условие е и нотариалната заверка на подписите и на съдържанието му (чл. 39 ал.1 от СК).

Договорът, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, се вписва в имотния регистър.

Брачните договори се регистрират в централен публичен електронен регистър към Агенцията по вписванията.

Може ли съществуващ договор да бъде променен от съпрузите?
Може, разбира се. Това изменение се прави във същата форма и по същия начин, както при първоначалното му сключване.

 


Семеен кодекс: Брачен договор
Чл. 37. (1) Встъпващите в брак могат да уредят имуществените отношения помежду си с брачен договор.
(2) Брачен договор могат да сключат само дееспособни лица.
(3) Брачен договор може да бъде сключен от съпрузите и по време на брака.

Съдържание на брачния договор
Чл. 38. (1) Брачният договор съдържа уговорки само относно имуществени отношения между страните като:
1. правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака;
2. правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака;
3. начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище;
4. участието на страните в разходите и задълженията;
5. имуществените последици при развод;
6. издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод;
7. издръжката на децата от брака;
8. други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на разпоредбите на този кодекс.
(2) Имуществените отношения между страните могат да бъдат уредени и чрез препращане към някой от законовите режими. Не е допустима уговорка предбрачно имущество на една от страните да стане съпружеска имуществена общност.
(3) Брачният договор не може да съдържа разпореждания за случай на смърт. Ограничението не се отнася за разпорежданията относно дяловете на съпрузите при прекратяване на уговорена съпружеска имуществена общност.
(4) За неуредените с брачния договор имуществени отношения се прилага законовият режим на общност.

Сключване на брачния договор
Чл. 39. (1) Брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите.
(2) Брачният договор, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, се заверява от нотариус, в чийто район се намира имотът. Когато имотите, предмет на договора, се намират в районите на действие на различни нотариуси, нотариалното удостоверяване се извършва от нотариус в един от тези райони по избор на страните.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Договорът, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, има прехвърлително действие и се вписва в имотния регистър в деня на нотариалното удостоверяване, когато е сключен по време на брака. Когато договорът е сключен преди встъпването в брак, той се представя за вписване от нотариуса в деня на получаване от него на удостоверението за сключване на граждански брак. Ако договорът подлежи на вписване в друг съдебен район, се прилага чл. 25, ал. 6 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
(4) Когато брачният договор е сключен по време на брака, за неговото сключване се прави отбелязване в акта за сключване на граждански брак и договорът се регистрира по реда на чл. 19, ал. 2.

Действие на брачния договор
Чл. 40. (1) Брачният договор поражда действие от момента на сключване на брака, а когато е сключен по време на брака - от деня на сключване на договора или от друга дата, определена в него.
(2) С договора не могат да се засягат права, придобити от трети лица преди сключването му.

Изменение на брачния договор
Чл. 41. (1) Изменението на брачния договор се извършва във формата за неговото сключване.
(2) По отношение на третите лица се прилага чл. 40, ал. 2.

Прекратяване и разваляне на брачния договор
Чл. 42. (1) Брачният договор се прекратява:
1. по взаимно съгласие на страните; в този случай те могат да изберат законов режим или да сключат нов договор; ако не направят това - прилага се законовият режим на общност;
2. по иск на единия съпруг при съществена промяна на обстоятелствата, ако договорът сериозно застрашава интересите на съпруга, на ненавършилите пълнолетие деца или на семейството;
3. при прекратяване на брака, освен клаузите, които уреждат последиците от прекратяването и са предназначени да действат и след него.
(2) Брачният договор може да бъде развален по съдебен ред по чл. 87, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, ако това не противоречи на принципите на този кодекс и на добрите нрави. Развалянето може да бъде и частично. Развалянето има действие за в бъдеще.

Недействителност на брачния договор
Чл. 43. (1) По отношение на брачния договор се прилагат съответно общите правила относно недействителността на договорите.
(2) Унищожаването има действие за в бъдеще. В този случай съпрузите могат да изберат законов режим или да сключат нов договор. Ако не направят това, се прилага законовият режим на общност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар