Развод по исков ред

Това е по-тежкият и по-мъчителен начин за прекратяване на брака. Всичко в това производство е "в повече" - и времето, което ще отнеме, и средствата, които ще "глътне", и психическите травми ще са по-големи. 

Производството започва с искова молба от единия съпруг до Районния съд по местоживеене - препоръчително е тази молба да е изготвена от адвокат. В тази молба се описват всички обстоятелства и се правят всички искания, свързани с развода:  по отношение на упражняването на родителските права върху непълнолетните деца, режимът на лични отношения и месечната издръжка за децата, за ползването на семейното жилище, за промяна на фамилно име след прекратяването на брака, за издръжка от другия съпруг. 

Съдът ще връчи копие от тази молба на другата страна, а оттам започва съдебен процес с всичките му усложнения - другата страна може да направи възражения, да опровергае обстоятелствата, изложени в молбата, да оспори вменената му вина за разпада на отношенията... А най-жестоките спорове са тези, свързани с децата - схватките за това кой от двамата родители е "по-достоен" да се грижи понякога ескалират дотолкова, че правят нормалните отношения между тях почти невъзможни.

Практиката на съдилищата показва, че упражняването на родителските права върху децата се присъжда много по-често на майката, особено при малки деца. Но вече отдавна не са изключение случаите, в които съдът присъжда упражняването на родителските права на бащата - стига той да успее да докаже добър "родителски капацитет", както се изразяват институциите, да има добри условия за отглеждане и възпитание на децата. Преценката кой от двамата родители ще осигури най-добрите условия за отглеждането и възпитанието на децата се прави от съда.

Нещо важно: още с подаването на исковата молба може да се поиска от съда да определи привременни мерки  по отношение на непълнолетните деца - т.е. да каже кой да упражнява родителските права, каква издръжка трябва да плаща другият родител и какъв ще е режимът му за лични отношения с децата. Тези привременни мерки ще траят до приключването на съдебното производство.

Развод поради разстройство на брака
Чл. 49. (1) Всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
(2) Съдът напътва съпрузите към помирение чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
(3) С решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.
(4) При всяко положение на делото съпрузите могат да изложат пред съда споразумение относно всички или някои от последиците на развода.
(5) Съдът утвърждава споразумението по ал. 4, след като провери дали са защитени интересите на децата. Съдът може да поиска становище от дирекция "Социално подпомагане".

Родителски права след развода

Чл. 59. (1) При развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес. Съдът утвърждава споразумението по реда на чл. 49, ал. 5.

(2) Ако не се постигне споразумение по ал. 1, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.

(3) Определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време.

(4) Съдът решава въпросите по ал. 2, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

(5) Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от дирекция "Социално подпомагане" и ако е уместно, изслушва и други лица. При данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице - психолог.

(7) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) По изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови те да живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки, с тяхно съгласие. Ако това не е възможно, детето се настанява в приемно семейство или социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, посочени от дирекция "Социално подпомагане". Във всички случаи съдът определя подходящ режим на лични отношения между детето и родителите.

(8) При необходимост съдът определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението по ал. 2 и 7 като:

1. осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице;

2. осъществяване на личните отношения на определено място;

3. поемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо - и на лицето, което го придружава.

(9) Ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.

(10) Решението по ал. 2 не препятства предприемането на мерки за закрила на детето по Закона за закрила на детето.