Един от най-често сключваните, но и най-често атакуваните в съда договори за прехвърляне на имоти между роднини, са продажбите срещу задължение за издръжка и гледане.
Законът не определя какви са насрещните права и задължения на двете страни по договора за издръжка и гледане, самият той е ненаименован. Затова тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните.
При тълкуването на волята на страните се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи.
Издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), обясняват върховните съдии. А гледането е полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам.
Поемането на други задължения, като например да се живее в общо домакинство, не може да се предполага. Ако такова задължение не е уговорено изрично в договора и не може бъде изведено от обстоятелствата (напр. фактическото положение), при които е сключен договорът, местоизпълнението е по местожителството на кредитора. Заживяването в общо домакинство може да стане по предложение на една от страните и приемане от другата – никоя от страните не е длъжна да направи предложение, а насрещната страна не е длъжна да приеме това предложение.
Договорът за прехвърляне на собственост върху имот срещу задължението за издръжка и гледане се сключва с оглед личността на длъжника и изпълнение по договора дължи той. Това е принцип, от който обаче не следва, че така сключеният договор не може да бъде изпълняван от трето лице.
Ако в договора не е уредена изрично възможност грижи да бъдат полагани от трето лице, прехвърлителят не може да бъде задължен да приеме изпълнение от друго, трето лице. Това обаче не важи, когато са необходими специални познания или умения – на лекар, медицинска сестра, лице от същия пол за непосредственото обслужване на лежащо болен.
Кредиторът е длъжен също да приеме грижите на наследниците приобретателя, както и инцидентни услуги от трето лице, когато длъжникът е лично или служебно възпрепятстван от непредвидени обстоятелства, например. негово или на друг близък внезапно заболяване или неотложен служебен ангажимент.
Ако в договора няма клауза, че грижите се полагат лично от длъжника, ако грижата на практика се полага от трето лице и кредиторът приеме това изпълнение, то длъжникът се освобождава от задължението си. При това е без значение дали третото лице е натоварено да изпълни от длъжника, или изпълнява по своя воля. Приеме ли изпълнението (макар да не е бил длъжен), кредиторът е удовлетворен. Защото ако кредиторът е доволен от получените издръжка и грижи, длъжникът не може да му натрапи повече, отколкото е съгласен да приеме.
А това значи, че наследниците на кредитора не могат да претендират последиците от такова „непълно“ изпълнение...
Няма коментари:
Публикуване на коментар